Княжево: Пенсионери със склероза мизерстват

Директорът и счетоводителят на Дома за възрастни хора с деменция в столичния район Княжево за източили над 213 хиляди лева от бюджета на социалното заведение, чрез счетоводни измами през последните три години. Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова преди дни. Директорът на дома е освободен още през октомври, за да не пречи на разследването. Проверката продължава, като досега тя е установила редица сериозни финансови нарушения за периода 2007-2011. Спазихме изискваната от Столична община процедура, обадихме се на няколко телефона и точно в 10 часа в Дома в Княжево на булевард „Цар Борис III" вече ни чакаха.

Посрещна ни любезна жена в синя хавлиена престилка. „Влезте, заповядайте, знаем за вас. Седнете и изчакайте, сега ще дойде директорът". Докато чакаме, жената сама започва да говори. „Не знаете какво беше тука - екскурзии в чужбина, почивки на морето...", разказва служителката на Дома за възрастни с деменция. Молим я да уточни дали има предвид уволнената директорка и главна счетоводителка.

„Да, да, точно за тях двете говоря. То голямо чудо беше. Ние тук взимаме по 300-400 лева заплата. Те не ни даваха надбавки, както ни се полагаше, не ни даваха отпуск. А като ги уволниха, им изплатиха по 7 000 лева задето не си били ползвали отпуските. Което беше лъжа. Мен ме караха миналата година с белодробна емболия да идвам на работа... Цял камион дойде с пилешки бутчета, а така и не останаха тук. Какво ги правеха, не знам, вкъщи ли си ги носеха, никой не ти казва. А колко друга храна потъна някъде...".

Прекъсвам я и я питам дали нещата са се променили с новия директор. „Той човекът не може за два месеца да промени всичко. От ноември е тук, пък и има още от тяхното котило, дето мътят водата, ама не ми е на мене работа", отговаря жената. В този момент идва самият директор. Ръкуваме се с него и отиваме в кабинета му.

Румен Младенов е директор на Дома за възрастни малко повече от два месеца и бърза да ни предупреди, че е само временно изпълняващ длъжността до назначаването на нов директор след конкурс на Столична община. Кабинетът му се намира в една от вилите в комплекса, построена през 1911-та година. Поне така пише на къщата точно под покрива. Вътре е студено, но пък кафето е хубаво,а докато го пием и говорим, пристига шефът на социалната дирекция в Столична община Мина Владимирова. С нея и директора поемаме към помещенията.

В двора срещаме Коци. Поздравяваме го с „Добър ден". Той ни кимва с глава и дори се привежда като поздрав. Брадясалият мъж изглежда съвсем нормален. Така го определят и социалните работници. Изглежда на не повече от 50, а се оказва, че е на 63. Именно него бяхме видели предишния ден, когато не успяхме да влезем в Дома. Коци стоеше подпрян на едно дърво в двора и кротко наблюдаваше оживения булевард. Това било любимото му занимание. „Той е нещатен наблюдател към ООН", шегуват се за него в Дома. Почти не му се случва да буйства и да създава някакви проблеми. Тук го довеждат дъщерите му от частен социален дом. Идват често да го видят. Бил е алкохолик. А преди да се отдаде тотално на пиенето, е бил началник на цех с жени, уважаван човек, разказват за него.

„Всеки човек тук е една история, всяка съдба е потресаваща", намесва се директорът Младенов. Уточнява, че в момента в Дома за възрастни с деменция има 70 мъже и жени на различна възраст и държи да напишем, че никой не се ражда със склероза. Разказва за едно момче, което всъщност е 40-годишен мъж, който идва тук след жесток побой на улицата. Просто нормалният мъж се побърква. И не само това - увреден е и гръбначният му стълб вече е увреден и придвижването му е само с инвалидна количка. Има си родители, те го посещават, но от доста време живее в дома. Става неспокоен и дори агресивен, когато не му дадат цигара. До такава степен, че се хвърля от количката на земята и започва да крещи и да чупи, ако хване нещо. В помещенията на Дома пушенето е забранено, но в неговия случай отказът да му се даде цигара „отключва" автоагресията и се прави изключение. „Колко сме мислили каква терапия да му прилагаме. Стигнахме до извода, че трябва по-често да бъде извеждан навън, а социалният работник и психолог предложи и цветотерапия за него", пояснява директорът.

Домът е разположен върху няколко декара в началото на квартал „Княжево". Веднага се набива на очи разликата между старите и нови сгради. Старите са наистина на 100 или почти 100 години. За няколко от тях има предписание да бъдат съборени. „За жалост ваши колеги снимаха отвън точно тези вили и после ги показаха по телевизията, че все едно в тях живеят хората. А те живеят в новите сгради и при условия, които за някои са много по-добри от домашните", казва и директорът на „Социални дейности" към Столична община Мина Владимирова. Тя държи да направи още едно уточнение - за парите. Оказва се, че информацията, дадена на пресконференцията в началото на седмицата от Кмета Йорданка Фандъкова, не била разбрана правилно. Не 90 000, а 611 000 лв. е бил бюджетът на Дома в Княжево миналата година. „Вижте, тук се готви по медицински предписания, следят се ежедневно калориите в храната - нещо, което и аз самата вкъщи не правя за моето семейство", изтъква Владимирова.

Влизаме в триетажната сграда, където са настанени част от хората в Дома. Вътре наподобява на добре подържан медицински център с много топлина и картини по стените. Това е крилото за терапия и рехабилитация. Влизаме в коридора със стаите. Тук също е след ремонт, добре подържано и чисто. Но естествено, мирише на урина по същия начин, както в някое жилище, където има напикаващи се възрастни хора. В стаите има по две или три жени или мъже. Повечето са лежащи, не стават от леглото. „На памперси са, но има и такива, които стават и могат да стигнат до тоалетната", казват ни жените от персонала. Той наброява 47 души.

Наблюдаваме как рехабилитаторката работи с жена на около 75 г, като се опитва да й помогне да ходи отново. Бабата ни поглежда и ни се усмихва с крива усмивка. Дори ни предлага да ни попее и въобще не чака да й отговорим дали искаме. „Започва с „Елено, моме" и изкарва мелодия за около минута.

В коридора ни спира Живка. Бабата е някъде към 80-те. Говори съвсем нормално и изглежда доста интелигентно. Движи се сама нагоре-надолу и с желание разговаря с нас. Питаме я какво прави по цял ден. А тя напето отговаря: „Това си е моя работа".

Оказва се, че най-старият обитател на Дома за възрастни с деменция е роден през 1915-та година. Тук е от 2005 година. Наричат го човекът на морето. И не само защото е пристигнал от Бургас, а защото може непрестанно да говори за морето. Близките нямат възможност да се грижат за него и го довели в Дома. Много е спокоен, никога не буйства и с удоволствие разказва за най-вкусната риба в Черно море.

В дома има и хора, които нямат никакви близки, но при повечето не е така. Жената на Давид например също не е добре с нервите, но си живее в гарсониерата в „Красно село". Него обаче децата му го довели тук. Бил почти прочут архитект по социалистическо време. Работил на няколко обекта в СССР. Строил самия квартал „Красно село", но се пропил. Оттук започнали проблемите му и така се озовал в Дома.

Директорът Младенов разказва, че има хора при тях, които получават високи - над 400 лв., пенсии. Развежда ни и в голямата зала за културни събития и срещи в Дома. На нея може да завиди всеки социален, детски, общински дом. „Е, тук вниманието на нашите хора може да бъде задържано за не повече от 10 до 20 минути. Но те се радват, пеят, както могат. По празниците идват различни групи отвън, изнасят програми", продължава разказа си директорът. Дежурната лекарка път бърза да ни разкаже за последната жена, пристигнала в Дома. „Близките я доведоха, казаха, че няма нужда от лекарства, оставиха я и минути след това ни се наложи няколко души да се борим с нея. Продължи доста време да буйства", казва докторката.

Тръгваме си, съпроводени от директора Младенов, който бърза да отиде в Столична община. Там ще се разпределя камион с дарени храни. От видяното в Дома разбираме, че тук също има дарители и то щедри. Изпраща ни Коци, облегнат на дървото. Поглежда ни тъжно. Не отговаря на нашето „Довиждане".