Храмът "Св. пророк Илия"

Църквата Св. Илия

Миналото на княжевския храм „Св. пророк Илия” все още не е било предмет на задълбочено изследване. От заслужилия княжевски свещеноиконом Стефан п. Минев (ръкоположен за енорийски свещеник на Княжево през 1914 г.) до нас са достигнали неиздадени ръкописни бележки за историята на храма, написани през 20-те години на ХХ век, по-късно допълнени с други негови записки чак до 1959 г.

От тях научаваме, че скоро след Освобождението от турска власт сред жителите на софийското село Бали Ефенди (преименувано в Княжево през 1881 г.), които дотогава се черкували в Бояна или Горна баня, възникнал починът да построят свой православен храм. Първоначално обаче „нямало в тях организатори, ръководители и инициатори. Чак в 1886-87 год. софийските жители Стефан Зографски, член на Касационния съд, Димитър Шишков и Иван Грозев, които имали имоти и къщи в село Княжево, и като достатъчно просветени и енергични, ръководени от религиозно чувство и от благородното желание да услужат на жителите на Княжево, се събрали в зданието (хотел) на Ив. Грозев заедно с някои от първенците на Княжево като: М. Попов, Геле Митрев, Спас Митрев, Андро Тодоров, Иван п. Тодоров, В. Станоев и др. и решили да вземат инициатива за постройка на църква в селото”. След разногласия относно най-подходящото място за издигане на храма надделяло предложението той да бъде построен върху мястото на старата джамия, която според някои данни била срутена, към 1886 г.

Няма данни какво е представлявала тази джамия, освен че е била част от голям дервишки комплекс (теке), изграден около гробницата (тюрбе) на видния мюсюлмански духовник от ХVI век Бали Ефенди. По предание се знае, че по това време джамията била в руини. Напълно е възможно това да отговаря на историческата истина. В началото на ХIХ век турският султан Махмуд II (управлявал 1808-1839) провежда обхватни реформи, които имат за цел да модернизират из основи Османската империя по западноевропейски образец. През 1826 г. той изтребва еничарския корпус в Цариград, след което разгромява свързаните с еничарите дервишки ордени по цялата империя. Дервишкото теке при гробницата на Бали Ефенди ще да е станало жертва на тези погроми и ще да е било запуснато...

Предполага се, че основателят на текето шейх Бали Ефенди се установява тук в началото на ХVI век. Той е добре документирана историческа личност, един от най-видните османски духовници по времето на султан Сюлейман Великолепни (управлявал 1520-1566). Разказват, че самият султан при поредния си военен поход на път за Унгария минал през София и пожелал да се види с Бали, но духовникът отказал срещата и се оттеглил в гората. Бали умрял най-вероятно към 1553 г. Върху гроба му била издигната куполна гробница, която станала през следващите векове обект на поклонение за мюсюлмани от целия Балкански полуостров. Самото село взело името Бали Ефенди, което носило до Освобождението. През 1881 г. то било преименувано в Княжево в чест на княз Александър Батенберг.

Какво обаче е привлякло Бали, за да се засели на това място? Имало ли е тук преди това някакъв християнски храм? Това не се знае, тъй като не са правени археологически разкопки, но подобно предположение е много вероятно. От една страна, разположението на Княжево в началото на прохода и минералният извор предполагат наличието на древно селище на това място и съответно на християнски храм. От друга страна, преустройването на църкви в джамии е било обичайна практика у турците. Самият Бали е получил своето образование в школата при цариградската джамия Молла Зайрек, която се е помещавала в сградите на три бивши християнски църкви. Този комплекс („Пантократор”) и до днес съществува в Истанбул.

Всички предания сочат Бали за особено толерантен към християните (т. е. българите), които той покровителствал благодарение на големия си авторитет. Забележително е, че на фона на тази толерантност към християнството (която е характерна за последователите на Ибн ал Араби, какъвто е бил Бали), шейхът е бил много непримирим спрямо мюсюлманските разколнически секти от неговото време, например казълбашите.

Източниците (о. Стефан п. Минев, Анастасия Шошева) твърдят, че основният камък на княжевския храм „Св. пророк Илия” е бил тържествено поставен на 4 юли 1888 г. от Софийския митрополит Партений. Това не може да бъде точно, тъй като той е избран за Софийски митрополит едва през 1892 г. Предишният Софийски митрополит Мелетий е бил отстранен от длъжност през 1883 г., така че през 1888 г. софийската митрополитска катедра е била фактически овакантена.

Местно предание твърди, че разрешение за строежа на мястото на предишната джамия било издействано от Цариград, откъдето обаче пратили съгледвачи да наблюдават спазването на разрешението. Когато изкопът бил направен на необходимата дълбочина, една нощ съгледвачите изровили гърне с жълтици от известно за тях място в изкопа и избягали...

Събирането на средства и материали за градежа на църквата вървяло относително бавно. С такова темпо вървяло и строителството.

В хрониката на отец Стефан п. Минев се споменават майсторите Веле Димов, Д. Петров и Алекси Мирчев. Те са участвали в строителството, но не научаваме кой е бил архитектът, който е изготвил проекта на храма. Всъщност архитектурата на княжевската църква е изключително самобитна и няма аналог у нас. Големият централен островърх купол е добре пропорциониран, а неповторимият силует на храма се допълва от многобройни малки островърхи куполчета с декоративна функция.
Сградата е била завършена през 1893 г. и на 20 юли същата година храмът бил осветен от Софийския митрополит Партений. На тържеството присъствали Стефан Стамболов, Константин Стоилов и кметът на София Димитър Петков. Зографисването на храма станало доста по-късно и е дело на художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов.

Като временен свещеник в Княжево първоначално бил назначен отец Георги Кузманов, а след него свещ. Иван С. Иванов до 1897 г. От 1898 г. като енорийски свещеник на Боянската енория, в чийто състав влизало и с. Княжево, постъпил о. М. Лазаров. През 1914 г. неговият син дякон Стефан п. Минев бил ръкоположен за канонически енорийски свещеник на Княжево, а баща му останал като свещеник в Бояна.

В двора на храма, само на няколко метра от сградата на църквата, и до днес стои гробницата на Бали Ефенди. Култът към Бали се поддържа основно от циганската общност със смътно „мюсюлманско” съзнание, което обаче включва и „християнски” елементи. По нашите земи битовизираният ислям често свързва култа към св. Илия с почит към имама Али. В случая върху това религиозно смешение се е насложил и култът към Бали. Самото име на мюсюлманския духовник е преиначено и циганите го наричат „Али Баба”. Всяка година на Илинден според юлианския календар (т. е. на 2 август по григорианския) те се събират със стотици в двора на княжевския храм, за да празнуват. Палят свещи в храма и се молят на св. Илия, след което при гробницата отдават почит и на „Али Баба”, в чиято „сила” много вярват.

На два пъти - през 1992 и 1994 г. - гробницата беше обект на палежи от неизвестни лица (най-вероятно десни екстремисти), но, слава Богу, случаят не беше използван за раздухване на убийствен верски екстремизъм.

Историята на княжевския енорийски храм тепърва предстои да бъде изследвана.

Маркианополският епископ Константин, който пребиваваше в разкол, заедно с енорията и свещенството на храм „Св. пророк Илия” наскоро се върна в лоното на каноничната Българска православна църква. Предстоящият храмов празник на княжевския храм „Св. пророк Илия” на 20 юли ще бъде първият след този акт, който е тъй важен за укрепване единството на Църквата.

Автор: Георги ТОДОРОВ