Миряна Мошева качи глухите да пеят на сцена

79 г. не са много, когато човек има добра кауза и амбиция да променя живота на хората. Пример за това е Миряна Мошева, легендарната радетелка за артистична изява и образование на глухите. Тя става известна покрай детските тв приказки за нечуващи, които вървят преди години по националната телевизия, но всъщност това е малка част от огромната й работа в служба на хората с увреден слух. Родена е в София през 1933 г.

На 5 г. заболява от менингит и загубва слуха си. Родителите й се насочват към специално училище, но оттам ги съветва да я дадат в общообразователен клас, за да не загуби умението си да говори покрай глухите по рождение деца. Завършва единното училище в Княжево и след това решава да продължи в Лесотехническия университет.

Кандидатства в модерната за времето си специалност "Озеленяване" и е приета трета по успех. Едва обаче не се разминава със следването, когато по време на задължителния медицински преглед лекарят й казва, че няма право да учи, защото не чува.

Миряна е като попарена, но майка й успява да издейства ходатайство от тогавашния Комитет за изкуство и култура и в крайна сметка тя става студентка. Справя се прекрасно сама, макар и с много усилия. Тъй като повечето учебници навремето били на руски, изучава и него. Само висшата математика й се опряла, но с малко чужда помощ овладява и нея. Като дипломиран инженер започва да си търси работа. Далече е от мисълта да използва дефекта си като предимство - все пак години наред безпроблемно се справя редом с чуващите.

Съвсем случайно обаче попада на обява за чертожник в Съюза на глухите. На интервюто бъдещият й работодател дори не разбира, че е глуха, защото говори. Естествено, я отпраща. Баща на нейна състудентка я издава, че не чува, и в съюза й дават работа, но в цех за производство на пластмаса в софийското предприятие "Тих труд". Тя обаче продължава да мечтае да работи като инженер. В крайна сметка тогавашният председател на Съюза на глухите я завежда при министъра на здравеопазването и той я урежда като проектант в "Здравпроект", където работи 15 г.
През 1959 г. е избрана в Изпълнителното бюро на съюза и поема художествената самодейност.

Сутрин чертае и прави озеленителните проекти, вечер репетира с глухите "артисти". Безкрайно изобретателна е в сценичните прояви, които организира и в които сама участва. Пише и стихове. През 1971 г. съюзът я взема на щат и й поверява цялата културна дейност.

Миряна успява да изкара най-доброто от глухите на сцената. Тя е човекът, който за първи път въвежда жанра песен с мимика и жест, който по-късно е доразвит от нейни последователи, за да се стигне до върхови постижения като тези на популярната днес група "Жестим". През 1974 г. Мошева заедно с други ентуасиастки от съюза за първи път прави опит за изпълнение с мимика и жест в синхрон на живо на стари градски песни.
Бракът с първия й съпруг приключва бързо. От него е синът й Димитър Кръстев, който е актьор, известен като глас в редица игрални, документални, научнопопулярни филми и още по-нашумял като автор на авангардните системи за духовно развитие дуоника и чаткалина.
Тя доразвива утвърдения жест със значение

"Мъжът на живота ми е вторият ми съпруг - актьорът от Сатиричния театър Никола Кръстев", споделя тя. С него изживява най-хубавите си мигове. Той е неин партньор и в артистичния живот - ръководи 10 г. трупата по пантомима на Съюза на глухите.
"Това изкуство е изключително благодатно за нечуващите, тъй като дава възможност за максимална експресивност - обяснява тя. - Печелехме награда след награда на фестивали по цял свят редом с чуващите."

Усилията й получават международно признание и 3 мандата е вицепрезидент на Комисията по изкуство и култура към Световната федерация на глухите.
У нас известност й носят телевизионните приказки за глухи деца, които стават част от специализираното предаване за хора с увреден слух, стартирало по БНТ през 1982 г. Тя е наставник на неговия автор Христо Семерджиев. Двамата няколко години подготвят приказките, които радват малките нечуващи. Днес те са във фонотеката и не се излъчват. "Хората обаче още ме помнят и често ме спират по улиците", радва се Мошева.

Между 1992 и 1994 г. тя става хоноруван преподавател по жестомимичен език във Факултета по начална и предучилищна педагогика в Софийския университет.

Създава разширен жестомимичен речник с 5000 знака. Стъпвайки на световния език на жестовете, използва методиката на доказани сурдопедагози и сама измисля някои от българските жестове. В последните години води истинска битка с министерствата за въвеждане на единен жестомимичен език. Сега във всеки регион глухите ползвали различни жестове и трудно се разберали дори помежду си.

"Мисията ми е да подкрепям глухите, вярвам в нея и винаги, когато срещам трудности, изведнъж получавам просветление, сякаш Господ ми помага", казва тя.